Бурното навлизане на електроенергийните генератори налагат бързо развитие на електропреносната мрежа, за което страната ни не е готова нито с финанси, нито с време. Това стана известно на телевидеомост между български и руски експерти, организиран от РИА Новости.
До момента са заявени за присъединяване към мрежата ветрогенератори с обща мощност 2 700 мегавата, съобщи Тодор Тодоров, ръководител на управление "Активи на преносната мрежа" в НЕК. Близо 2 500 мегавата са концентрирани в североизточната част на страната - Добрич, Шабла, Каварна, Балчик.
От 32-ма инвеститори в този сегмент 28 са в Североизточна България. Този район до сега не е имал индустрия в големи мащаби и нужната електропреносна мрежа е била малка, обясни експертът.
За да се отговори на инвестициите обаче сега се налага в много кратки срокове да се изградят нови и да се рехабилитират стари електропроводи с обща дължина 370 километра. Нужно е да се построят и нови 7 подстанции. Тази задача освен финансови ресурси изисква и време, каза Тодоров.
Той уточни, че с наличната база до момента е дадено решение за генератори с обща мощност 800 мегавата, търси се продължение за 1 700 мегавата. В закона за енергийна ефективност сега се предвижда 11% от енергията да се доставя от алтернативни източници, каза изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков.
Новата стратегия обаче поставя далеч по-високи цели за развитие на този сектор - до 2020 година 16% от енергията ще трябва да идва от възобновяеми източници, а 10% от горивата в транспорта да са от биологични суровини.
Към тази прогноза се присъедини и един от руските участници в диалога. До 2030 година според руския експерт Безруких, до 2030 година енергийния баланс на света ще се разпределя по следния начин: 30% органично гориво, 30% атомна енергия и 40% възобновяема енергия.
Някои смятат, че последният дял ще достигне 50%, но това са екстремистки възгледи, коментира Безруких. Анализите в Русия показват, че е необходимо повече от два пъти да се увеличи производството на електрическа енергия от вятъра, слънцето, термалните източници и от биомаса, каза Валентин Межевич от Съвет по естествените монополи.
Той обясни, че по въпроса се работи много сериозно, защото огромни територии с ниска плътност на населението сега се снабдяват от дизелови електростанции, чиято продукция е много скъпа. Как да се развива енергетиката на една страна е векторен проблем - има икономика, има и политика, каза Атанас Тасев, експерт по енергетика към Народното събрание.
Той припомни, че у нас законодателството възприема европейския формат и за производството на енергия от възобновяеми източници е предвидена изгодна ценова рамка. Управлението на малките ресурси трябва да става максимално оптимизирано, посочи експертът.
Тасев каза още, че ясно сме осъзнали и започваме да капитализираме географското си положение предвид големия брой заявки за преминаване на тръбопроводи през територията на страната.